Пътеките
Pavel Matev
Пътеките, пътеките на птиците,
на полуделите треви,
останаха зад нас, уви!
И в твоите сълзи —
по ресниците.
Самотното ни връщане
не ще ни отведе далеч.
О, те останаха без реч
от страстни ветрове прегръщани.
Желаното спасение
при спомена се приюти
и с него се загърна ти —
едно невиждано видение.
Не ме търси… Не ме търси…
Загинаха сами плачът и любовта.
И оня смях. И радостта.
С пътеките, с пътеките отминаха.
Понякога в зениците
ще пламнат с таен зов
ту изгорялата любов
или пътеките на птиците.
The Paths
Mirela Zaneva
The paths, the paths of birds,
of maddened trees,
they have remained behind,
and hidden barely
in your tears.
This solitary return
will not return us far.
Oh, these paths have left
without a word, embraced
by ardent winds.
And I know you too have embraced
old memories as shelter,
a wanted salvation,
a sight that’s still unseen.
Don’t look for me. Don’t look for me…
laments and love have died alone.
And if you think about the laughter
and that joy — it’s with the paths,
with the paths, they passed us by.
Only sometimes in your eyes,
a secret call will set alight
perhaps the love that burned,
perhaps the paths,
the paths of birds.
